27 ago 2022, 21:41

Акорд

445 0 0

Шум дочувам от пролуката в тавана

и със ехо стъпва по напукания под,

в стените удря стон, като камбани -

от пиано черни ноти в елегантен валс.

 

С трепети посрещам топлите акорди,

изгряващи под утринния майски пек,

сякаш в нас живеят акустичните поляни

и по тях свободни тичаме един към друг. 

 

Дъхът ни секваше като се срещнем,

а ехото ни се извиваше във танц,

в две вселени заедно танцувахме

и двете ни луни обгръщаха с плам. 

 

Устните ни се жадуваха потайно,

а телата болни бяха от любов

и  във тъмното сами се питахме -

Дали на живо ще се срещнем някой път?

 

Зад ключ обаче ни разделяше света ни,

където с дланите оставяме следици,

с трепети от чиста обич се желаехме,

макар да бе през двойни стъкленици!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Дев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...