Aug 27, 2022, 9:41 PM

Акорд

443 0 0

Шум дочувам от пролуката в тавана

и със ехо стъпва по напукания под,

в стените удря стон, като камбани -

от пиано черни ноти в елегантен валс.

 

С трепети посрещам топлите акорди,

изгряващи под утринния майски пек,

сякаш в нас живеят акустичните поляни

и по тях свободни тичаме един към друг. 

 

Дъхът ни секваше като се срещнем,

а ехото ни се извиваше във танц,

в две вселени заедно танцувахме

и двете ни луни обгръщаха с плам. 

 

Устните ни се жадуваха потайно,

а телата болни бяха от любов

и  във тъмното сами се питахме -

Дали на живо ще се срещнем някой път?

 

Зад ключ обаче ни разделяше света ни,

където с дланите оставяме следици,

с трепети от чиста обич се желаехме,

макар да бе през двойни стъкленици!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Дев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...