27 авг. 2022 г., 21:41

Акорд

444 0 0

Шум дочувам от пролуката в тавана

и със ехо стъпва по напукания под,

в стените удря стон, като камбани -

от пиано черни ноти в елегантен валс.

 

С трепети посрещам топлите акорди,

изгряващи под утринния майски пек,

сякаш в нас живеят акустичните поляни

и по тях свободни тичаме един към друг. 

 

Дъхът ни секваше като се срещнем,

а ехото ни се извиваше във танц,

в две вселени заедно танцувахме

и двете ни луни обгръщаха с плам. 

 

Устните ни се жадуваха потайно,

а телата болни бяха от любов

и  във тъмното сами се питахме -

Дали на живо ще се срещнем някой път?

 

Зад ключ обаче ни разделяше света ни,

където с дланите оставяме следици,

с трепети от чиста обич се желаехме,

макар да бе през двойни стъкленици!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Дев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....