29 mar 2018, 15:17

Акорд за поглед и безпътни мачти 

  Poesía » De amor
1611 6 6

Набръчкан от въздишки приливът

разгръщаше последните писма,

получени във пощата на Залива…

Островърхите моливи

на няколко безпътни мачти

рисуваха невероятните проблясъци на тишината,

а красивата безкрайност

на една отдавна чакана любов,

притихнала във ъгъла на радостта,

разказваше легенди

за непокорни рицари

със бляскави доспехи

и шеметни усмивки…

 

В такива дни

дори илюзиите се превръщаха във капки дъжд

по слънчевите мигли на тъгата…

 

Обърнах се на Залеза да благодаря

за този малък рай,

за неистовата нежност във душата си…

И… срещнах твоя поглед…

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??