Акорд за поглед и безпътни мачти
Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти
рисуваха невероятните проблясъци на тишината,
а красивата безкрайност
на една отдавна чакана любов,
притихнала във ъгъла на радостта,
разказваше легенди
за непокорни рицари
със бляскави доспехи
и шеметни усмивки…
В такива дни
дори илюзиите се превръщаха във капки дъжд
по слънчевите мигли на тъгата…
Обърнах се на Залеза да благодаря
за този малък рай,
за неистовата нежност във душата си…
И… срещнах твоя поглед…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
