Акростих

11 may 2008, 8:41

Poesía

613 0 2

Гласът на музата щом чуя
и сърцето ми по-нежно затупти,
в мене порив се навдига буен
звънти в ушите ми - пиши, пиши...
И с трепет вземам молив и хартия,
а ръката ми твори сама
порой от думи, сякаш със фуния,
изливат се на белите листа
и затуй...
Нов стих за тебе ще напиша,
съдба и трудна, и щастлива,
че тук съм и че още дишам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Акростих

Искате да прочетете повече?

Propuestas