Акростих

May 11, 2008, 8:41 AM

Poetry

583 0 2

Гласът на музата щом чуя

и сърцето ми по-нежно затупти,

в мене порив се навдига буен

звънти в ушите ми - пиши, пиши...

И с трепет вземам молив и хартия,

а ръката ми твори сама

порой от думи, сякаш със фуния,

изливат се на белите листа

и затуй...

Нов стих за тебе ще напиша,

съдба и трудна, и щастлива,

че тук съм и че още дишам,

което значи, че съм жива.

Като прилив във душата ще прииждат

словата ми куплет в куплета

и замъци от обич ще иззиждат

както пясъкът с вълните във морето.

А отливът тъгата ще измие

като дъжд след жарко слънце,

прахът в сърцето ще изтрие

и радост ще покълне като зрънце.

Please sign in with your account so you can comment and vote.