Акростих
Гласът на музата щом чуя
и сърцето ми по-нежно затупти,
в мене порив се навдига буен
звънти в ушите ми - пиши, пиши...
И с трепет вземам молив и хартия,
а ръката ми твори сама
порой от думи, сякаш със фуния,
изливат се на белите листа
и затуй...
Нов стих за тебе ще напиша,
съдба и трудна, и щастлива,
че тук съм и че още дишам,
което значи, че съм жива.
Като прилив във душата ще прииждат
словата ми куплет в куплета
и замъци от обич ще иззиждат
както пясъкът с вълните във морето.
А отливът тъгата ще измие
като дъжд след жарко слънце,
прахът в сърцето ще изтрие
и радост ще покълне като зрънце.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
