31 may 2010, 0:40

Актуално

  Poesía
1.6K 0 5

Моят извор беше

капка непреломна

във обществения залез.

 

Само каруца се опитва

да пробегне през очите ми, но и аз не зная какво

                       искам да кажа с това.

 

Моля, публикувайте моето стихотворение!

Сериозно. Изтънчено.

Спряло от времето.

Мудно, кървящо.

 

... И много благодарно...

... по скъпернически начин.

 

Изплашено онзи ден, преди

вечеря, си спомних.

Беше отлетяло слънцето...

 

И седем-осем други неща.

Които не зная.

 

Забравете ме,

ако не съм любим! Но вмъквам думи

в тишината.

 

 

 

И се давя в безизвестност.

 

 

И във срив.

 

 

 

 

Бездънно

намалявам.

 

 

И изчезвам

пред

 погледите ви.

Им.

Ни.

 

А

Х

!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ви благодаря за коментарите, но трябва да призная, че написах това "стихотворение", само за да видя, как ще бъде реагирано на него. Бях чел някои рабити в този сайт, които ме покъртиха с безсмислеността си, и претендирането за някаква художествена стойност. Затова и реших да напиша нещо просто ей така- без вдухновение, без да влагам смисъл и чувство в него. Просто безредно подредени думи ,които биха звучали безсмислено и въздействащо, подади неразбираемостта си. В него не съм вложил никаква идея, или мисъл за "творба". Изненадан съм, че има хора, които казват, че го харесват.
    Но кой знае... може би доста от образците на модерната поезия са написани по този начин, за да провокират с непринудеността си и безсуетното премахване на правилата за смисъл и такт. Както дадаистите, които пишат ЙХКЙФХКЙХКХКЙЕДХКЙФГЙ
  • Леле, страхотен стих братле, браво

  • Поздрав!
  • интересно
    определено си нацелил, имаш попадения
  • Публикуван си.
    Добре дошъл.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...