31.05.2010 г., 0:40 ч.

Актуално 

  Поезия
1122 0 5

Моят извор беше

капка непреломна

във обществения залез.

 

Само каруца се опитва

да пробегне през очите ми, но и аз не зная какво

                       искам да кажа с това.

 

Моля, публикувайте моето стихотворение!

Сериозно. Изтънчено.

Спряло от времето.

Мудно, кървящо.

 

... И много благодарно...

... по скъпернически начин.

 

Изплашено онзи ден, преди

вечеря, си спомних.

Беше отлетяло слънцето...

 

И седем-осем други неща.

Които не зная.

 

Забравете ме,

ако не съм любим! Но вмъквам думи

в тишината.

 

 

 

И се давя в безизвестност.

 

 

И във срив.

 

 

 

 

Бездънно

намалявам.

 

 

И изчезвам

пред

 погледите ви.

Им.

Ни.

 

А

Х

!

 

© Мартин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря за коментарите, но трябва да призная, че написах това "стихотворение", само за да видя, как ще бъде реагирано на него. Бях чел някои рабити в този сайт, които ме покъртиха с безсмислеността си, и претендирането за някаква художествена стойност. Затова и реших да напиша нещо просто ей така- без вдухновение, без да влагам смисъл и чувство в него. Просто безредно подредени думи ,които биха звучали безсмислено и въздействащо, подади неразбираемостта си. В него не съм вложил никаква идея, или мисъл за "творба". Изненадан съм, че има хора, които казват, че го харесват.
    Но кой знае... може би доста от образците на модерната поезия са написани по този начин, за да провокират с непринудеността си и безсуетното премахване на правилата за смисъл и такт. Както дадаистите, които пишат ЙХКЙФХКЙХКХКЙЕДХКЙФГЙ
  • Леле, страхотен стих братле, браво

  • Поздрав!
  • интересно
    определено си нацелил, имаш попадения
  • Публикуван си.
    Добре дошъл.
Предложения
: ??:??