Актуално
Моят извор беше
капка непреломна
във обществения залез.
Само каруца се опитва
да пробегне през очите ми, но и аз не зная какво
искам да кажа с това.
Моля, публикувайте моето стихотворение!
Сериозно. Изтънчено.
Спряло от времето.
Мудно, кървящо.
... И много благодарно...
... по скъпернически начин.
Изплашено онзи ден, преди
вечеря, си спомних.
Беше отлетяло слънцето...
И седем-осем други неща.
Които не зная.
Забравете ме,
ако не съм любим! Но вмъквам думи
в тишината.
И се давя в безизвестност.
И във срив.
Бездънно
намалявам.
И изчезвам
пред
погледите ви.
Им.
Ни.
А
Х
!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Все права защищены
