4 ago 2019, 13:42

Аквамарини

  Poesía
1K 1 5

По памет, със затворени очи, 

повтаряме движенията на вълната, 

допряла бряг с невидими черти,

от мокри ивици - разпаднали се миди. 

 

Разляти в звук на тишина, 

преливат музики от водни пръски, 

прибоят вее ефирните поли

на драпирани тюлени - аквамарини. 

 

Загърни се в синьо под крила на чайка, 

литнала над тръпнещата шир, 

нека те обгърне до раменете пяна,

натрупана в облаци - солен ефир. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отношението, Мария! Ценя високо мнението и на тримата коментирали досега. Вие сте ми, като перли из аквамарините.
  • Специално ти благодаря, Младен! Пепи, и на теб благодаря специално, но малко по-мистериозно 😘
  • Синята нежност на едно мистериозно момиче! Хареса ми поетичния ти рисунък!
  • Мистерия в аквамаринено!
  • Образно и стилно!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...