4 ago 2019, 13:42

Аквамарини

  Poesía
1K 1 5

По памет, със затворени очи, 

повтаряме движенията на вълната, 

допряла бряг с невидими черти,

от мокри ивици - разпаднали се миди. 

 

Разляти в звук на тишина, 

преливат музики от водни пръски, 

прибоят вее ефирните поли

на драпирани тюлени - аквамарини. 

 

Загърни се в синьо под крила на чайка, 

литнала над тръпнещата шир, 

нека те обгърне до раменете пяна,

натрупана в облаци - солен ефир. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отношението, Мария! Ценя високо мнението и на тримата коментирали досега. Вие сте ми, като перли из аквамарините.
  • Специално ти благодаря, Младен! Пепи, и на теб благодаря специално, но малко по-мистериозно 😘
  • Синята нежност на едно мистериозно момиче! Хареса ми поетичния ти рисунък!
  • Мистерия в аквамаринено!
  • Образно и стилно!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...