Аквамарини
По памет, със затворени очи,
повтаряме движенията на вълната,
допряла бряг с невидими черти,
от мокри ивици - разпаднали се миди.
Разляти в звук на тишина,
преливат музики от водни пръски,
прибоят вее ефирните поли
на драпирани тюлени - аквамарини.
Загърни се в синьо под крила на чайка,
литнала над тръпнещата шир,
нека те обгърне до раменете пяна,
натрупана в облаци - солен ефир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
