По памет, със затворени очи,
повтаряме движенията на вълната,
допряла бряг с невидими черти,
от мокри ивици - разпаднали се миди.
Разляти в звук на тишина,
преливат музики от водни пръски,
прибоят вее ефирните поли
на драпирани тюлени - аквамарини.
Загърни се в синьо под крила на чайка,
литнала над тръпнещата шир,
нека те обгърне до раменете пяна,
натрупана в облаци - солен ефир.
© Misteria Vechna All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
