5 oct 2007, 14:37

Аламинут

  Poesía
873 0 25
Свършиха ми консервите.
Най-хубавите сервирах.
Обрахме гроздето, тежкото,
в чужди бъчви възвира.
Няма я още музата.
Где ли се й запиляла?
Бяла сълза на бузата
тихичко е заспала.
Хубав ден. Сякаш лятото
някой назад е върнал.
Слънцето е богато.
Щедро ме е прегърнало.
Готвя  му светлината
с думи, каквито намеря.
С малко духовна салата
става страхотна вечеря.

Сервирах ви една измишльотина. Да ви е вкусно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...