Oct 5, 2007, 2:37 PM

Аламинут

  Poetry
871 0 25
Свършиха ми консервите.
Най-хубавите сервирах.
Обрахме гроздето, тежкото,
в чужди бъчви възвира.
Няма я още музата.
Где ли се й запиляла?
Бяла сълза на бузата
тихичко е заспала.
Хубав ден. Сякаш лятото
някой назад е върнал.
Слънцето е богато.
Щедро ме е прегърнало.
Готвя  му светлината
с думи, каквито намеря.
С малко духовна салата
става страхотна вечеря.

Сервирах ви една измишльотина. Да ви е вкусно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...