5.10.2007 г., 14:37

Аламинут

868 0 25
Свършиха ми консервите.
Най-хубавите сервирах.
Обрахме гроздето, тежкото,
в чужди бъчви възвира.
Няма я още музата.
Где ли се й запиляла?
Бяла сълза на бузата
тихичко е заспала.
Хубав ден. Сякаш лятото
някой назад е върнал.
Слънцето е богато.
Щедро ме е прегърнало.
Готвя  му светлината
с думи, каквито намеря.
С малко духовна салата
става страхотна вечеря.

Сервирах ви една измишльотина. Да ви е вкусно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...