7 oct 2007, 13:13

Албърт

  Poesía
1K 0 5

Гладът ми за теб се засилва

след всяка безкрайна минута.

На сърцето си зъбите точа,

на очите - червеното паля.

А ти, Албърт, не знаеш

какво ще пресича света ти

и какво ще ти бъде за сянка.

Любовта ми е вълк единак,

свиреп е за твоята плът

и меката топла уста.

Бягай далеч, мой Албърт.

Избягай дори от своето име,

своята кожа и свойта душа.

Гладът ми за теб е безумен,

зъбите скърцат от страст.

Не бягаш. Стоиш и се смееш.

Играеш със огъня, Албърт,

или сам ти ме гориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...