7 oct 2007, 13:13

Албърт

  Poesía
1K 0 5

Гладът ми за теб се засилва

след всяка безкрайна минута.

На сърцето си зъбите точа,

на очите - червеното паля.

А ти, Албърт, не знаеш

какво ще пресича света ти

и какво ще ти бъде за сянка.

Любовта ми е вълк единак,

свиреп е за твоята плът

и меката топла уста.

Бягай далеч, мой Албърт.

Избягай дори от своето име,

своята кожа и свойта душа.

Гладът ми за теб е безумен,

зъбите скърцат от страст.

Не бягаш. Стоиш и се смееш.

Играеш със огъня, Албърт,

или сам ти ме гориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...