Oct 7, 2007, 1:13 PM

Албърт

  Poetry
1K 0 5

Гладът ми за теб се засилва

след всяка безкрайна минута.

На сърцето си зъбите точа,

на очите - червеното паля.

А ти, Албърт, не знаеш

какво ще пресича света ти

и какво ще ти бъде за сянка.

Любовта ми е вълк единак,

свиреп е за твоята плът

и меката топла уста.

Бягай далеч, мой Албърт.

Избягай дори от своето име,

своята кожа и свойта душа.

Гладът ми за теб е безумен,

зъбите скърцат от страст.

Не бягаш. Стоиш и се смееш.

Играеш със огъня, Албърт,

или сам ти ме гориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...