7 окт. 2007 г., 13:13

Албърт

1K 0 5

Гладът ми за теб се засилва

след всяка безкрайна минута.

На сърцето си зъбите точа,

на очите - червеното паля.

А ти, Албърт, не знаеш

какво ще пресича света ти

и какво ще ти бъде за сянка.

Любовта ми е вълк единак,

свиреп е за твоята плът

и меката топла уста.

Бягай далеч, мой Албърт.

Избягай дори от своето име,

своята кожа и свойта душа.

Гладът ми за теб е безумен,

зъбите скърцат от страст.

Не бягаш. Стоиш и се смееш.

Играеш със огъня, Албърт,

или сам ти ме гориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...