7 окт. 2007 г., 13:13

Албърт 

  Поэзия
570 0 5

Гладът ми за теб се засилва

след всяка безкрайна минута.

На сърцето си зъбите точа,

на очите - червеното паля.

А ти, Албърт, не знаеш

какво ще пресича света ти

и какво ще ти бъде за сянка.

Любовта ми е вълк единак,

свиреп е за твоята плът

и меката топла уста.

Бягай далеч, мой Албърт.

Избягай дори от своето име,

своята кожа и свойта душа.

Гладът ми за теб е безумен,

зъбите скърцат от страст.

Не бягаш. Стоиш и се смееш.

Играеш със огъня, Албърт,

или сам ти ме гориш.

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??