LONTANA (Даша)
246 1356
28 nov 2006, 11:16

АЛЦХАЙМЕР 

  Poesía
629 0 5

 

КАТО  ВСЕКИ  ДЕН

 

Като всяка вечер - ядем,

после гледаме телевизия,

филмът е смешен - смееш се.

В този единствен ден

почина детето ти,

единствен като оня,

когато си го родила -

между тези два дни

беше живота й... беше...

после реша косите ти,

побелели като на майка ми,

оправям леглото ти -

като всеки път -

пожелавам ти “Лека нощ”,

ти не знаеш,

но там някъде

е заспало завинаги

твоето малко момиче...

ти не знаеш,

отпускаш уморени крака,

крия сълзите си...

На сутринта пиеш кафето си -

трепка в ръцете чашата,

после разходка - влачиш крака -

после обяд и отново

почива умореното тяло,

а сега там някъде

спускат в земята завинаги

твоето малко момиче,

ти вече не знаеш дори,

че си имала малко момиче -

Алцхаймер го е заличил

от главата ти

много преди да умре...

Закуска, обяд, вечеря, сън

и после отново,

отново, отново...
живота ти продължава...

Прости ми въпроса, моля Те,

но живот ли е това,

Господи?!

 

© Даша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??