АЛЦХАЙМЕР
КАТО ВСЕКИ ДЕН
Като всяка вечер - ядем,
после гледаме телевизия,
филмът е смешен - смееш се.
В този единствен ден
почина детето ти,
единствен като оня,
когато си го родила -
между тези два дни
беше живота й... беше...
после реша косите ти,
побелели като на майка ми,
оправям леглото ти -
като всеки път -
пожелавам ти “Лека нощ”,
ти не знаеш,
но там някъде
е заспало завинаги
твоето малко момиче...
ти не знаеш,
отпускаш уморени крака,
крия сълзите си...
На сутринта пиеш кафето си -
трепка в ръцете чашата,
после разходка - влачиш крака -
после обяд и отново
почива умореното тяло,
а сега там някъде
спускат в земята завинаги
твоето малко момиче,
ти вече не знаеш дори,
че си имала малко момиче -
Алцхаймер го е заличил
от главата ти
много преди да умре...
Закуска, обяд, вечеря, сън
и после отново,
отново, отново...
живота ти продължава...
Прости ми въпроса, моля Те,
но живот ли е това,
Господи?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
