10 dic 2014, 8:00

Алчност

  Poesía
872 1 1

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.


За усмивки алчен съм дори.
Алчен съм, за щастие и обич.
Алчен съм, за сбъднати мечти.
Алчен, за любов до изнемога.

 

Алчен съм, за мойте планини.
Алчен съм, за цялата Родина.
Алчността до мен сега върви.
С тази алчност и ще си замина.

 

Щом превърна алчността в цветя,
семената съберете и посейте.
Нека да поникне свобода.
В аромат на алчността живейте.

 

С тази алчност нека заразя.
Не търсете, моля ви, ваксина.
Алчността, съвсем не е беда,
тя е само следствена причина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Вальо, как ме натъжаваш с твоите стихове... хубави ги редиш, бъркаш ми в сърцето...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...