10 dic 2014, 8:00

Алчност

  Poesía
869 1 1

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.


За усмивки алчен съм дори.
Алчен съм, за щастие и обич.
Алчен съм, за сбъднати мечти.
Алчен, за любов до изнемога.

 

Алчен съм, за мойте планини.
Алчен съм, за цялата Родина.
Алчността до мен сега върви.
С тази алчност и ще си замина.

 

Щом превърна алчността в цветя,
семената съберете и посейте.
Нека да поникне свобода.
В аромат на алчността живейте.

 

С тази алчност нека заразя.
Не търсете, моля ви, ваксина.
Алчността, съвсем не е беда,
тя е само следствена причина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Вальо, как ме натъжаваш с твоите стихове... хубави ги редиш, бъркаш ми в сърцето...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...