Dec 10, 2014, 8:00 AM

Алчност

  Poetry
865 1 1

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.


За усмивки алчен съм дори.
Алчен съм, за щастие и обич.
Алчен съм, за сбъднати мечти.
Алчен, за любов до изнемога.

 

Алчен съм, за мойте планини.
Алчен съм, за цялата Родина.
Алчността до мен сега върви.
С тази алчност и ще си замина.

 

Щом превърна алчността в цветя,
семената съберете и посейте.
Нека да поникне свобода.
В аромат на алчността живейте.

 

С тази алчност нека заразя.
Не търсете, моля ви, ваксина.
Алчността, съвсем не е беда,
тя е само следствена причина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Вальо, как ме натъжаваш с твоите стихове... хубави ги редиш, бъркаш ми в сърцето...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...