Alcoba azul *
влизай
през пруста премини фернанда
поноси синьото
ведрото с тишина
две стъпки назад
носталгията в кръвта на света
спри дъжда
споменът на болката
танцът погълнал сърцето ми солта
чирозите изсъхнаха отдавна
и морето угасна в дванайсет онази нощ
когато сънуваше ръцете ти
гърми всяка вечер
и капка не пада от небето
чайките се смахнаха
лягат в пясъка и гледат прилива
с луди очи
белият ти шал лети над просеките и пее
роклята ти се загуби из облаците
а розата в косите ти сипе въздишки
по недоспалите възглавници
нощ
угасналата свещ на масата помни
цвета на косите ти
бели
и листата на асмата спират тъгата си
в края на октомври
когато си амор
вятъра хлопа вратите на миналото
до болка от връщане
че те има
влизай фернанда през пруста мини
огледалото чака
очите ти
*Синята спалня
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Николова Todos los derechos reservados
