Alcoba azul *

Oct 14, 2010, 1:05 PM

Poetry » Other

756 0 2

влизай

през пруста премини фернанда

поноси синьото

ведрото с тишина

две стъпки назад

носталгията в кръвта на света

спри дъжда

споменът на болката

танцът погълнал сърцето ми солта

чирозите изсъхнаха отдавна

и морето угасна в дванайсет онази нощ

когато сънуваше ръцете ти

гърми всяка вечер

и капка не пада от небето

чайките се смахнаха

лягат в пясъка и гледат прилива

с луди очи

белият ти шал лети над просеките и пее

роклята ти се загуби из облаците

а розата в косите ти сипе въздишки

по недоспалите възглавници

нощ

угасналата свещ на масата помни

цвета на косите ти

бели

и листата на асмата спират тъгата си

в края на октомври

когато си амор

вятъра хлопа вратите на миналото

до болка от връщане

че те има

влизай фернанда през пруста мини

огледалото чака

очите ти

*Синята спалня

Please sign in with your account so you can comment and vote.