3 ene 2012, 23:50

Алегория

  Poesía
869 0 1

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?

Помниш ли клона, връз който

бе кротко унила в очакване?

Помниш ли залеза, идния ден?

Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж?


Помниш до утрото, после сънуваш лежерно.

Сън във живота, а после - смърт за живот.

Помниш крилете, помниш крилете - ръцете ми.

Помниш гласа ми,

помниш птичия зов.


Утре е дълго, повярвай. Утре е дълго в живота.

Спи и сънувай, спи и сънувай летеж.

Мракът ще дойде, мракът ще дойде във утрото.

Птицата чака в съня ти свойто небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...