3 янв. 2012 г., 23:50

Алегория

872 0 1

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?

Помниш ли клона, връз който

бе кротко унила в очакване?

Помниш ли залеза, идния ден?

Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж?


Помниш до утрото, после сънуваш лежерно.

Сън във живота, а после - смърт за живот.

Помниш крилете, помниш крилете - ръцете ми.

Помниш гласа ми,

помниш птичия зов.


Утре е дълго, повярвай. Утре е дълго в живота.

Спи и сънувай, спи и сънувай летеж.

Мракът ще дойде, мракът ще дойде във утрото.

Птицата чака в съня ти свойто небе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...