3.01.2012 г., 23:50

Алегория

866 0 1

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?

Помниш ли клона, връз който

бе кротко унила в очакване?

Помниш ли залеза, идния ден?

Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж?


Помниш до утрото, после сънуваш лежерно.

Сън във живота, а после - смърт за живот.

Помниш крилете, помниш крилете - ръцете ми.

Помниш гласа ми,

помниш птичия зов.


Утре е дълго, повярвай. Утре е дълго в живота.

Спи и сънувай, спи и сънувай летеж.

Мракът ще дойде, мракът ще дойде във утрото.

Птицата чака в съня ти свойто небе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...