Алегория
867
0
1
Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж?
Помниш до утрото, после сънуваш лежерно.
Сън във живота, а после - смърт за живот.
Помниш крилете, помниш крилете - ръцете ми.
Помниш гласа ми,
помниш птичия зов.
Утре е дълго, повярвай. Утре е дълго в живота.
Спи и сънувай, спи и сънувай летеж.
Мракът ще дойде, мракът ще дойде във утрото.
Птицата чака в съня ти свойто небе.
© Криста All rights reserved.
