Jan 3, 2012, 11:50 PM

Алегория

  Poetry
865 0 1

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?

Помниш ли клона, връз който

бе кротко унила в очакване?

Помниш ли залеза, идния ден?

Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж?


Помниш до утрото, после сънуваш лежерно.

Сън във живота, а после - смърт за живот.

Помниш крилете, помниш крилете - ръцете ми.

Помниш гласа ми,

помниш птичия зов.


Утре е дълго, повярвай. Утре е дълго в живота.

Спи и сънувай, спи и сънувай летеж.

Мракът ще дойде, мракът ще дойде във утрото.

Птицата чака в съня ти свойто небе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...