7 feb 2025, 19:56

Алегория

  Poesía » Civil
457 0 0

 

Ето, жега адска разтопява асфалта

и разтичат се неусетно кръпките,

на канавката направо към калта,

защото им са погрешни стъпките.

Когато падението забелязваме,

оставаме да гледаме единствено

и с погледи всички само се питаме,

това съжаление е убийствено.

От огнения вихър побеждаващ,

имат нужда някой да ги избави,

от зноя до пълен край разрушаващ

и за тях най-доброто да направи.

Безсмислено е да ги съжаляваме,

нека с наша помощ посоката да видят.

В спасението, преди тях да повярваме

и заради нас, злото да възненавидят.

Нали са част кръпките от цялото

и така до последно са те уязвими.

Да ги спрем трябва, още в началото,

следствията преди да са необратими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...