Ето, жега адска разтопява асфалта
и разтичат се неусетно кръпките,
на канавката направо към калта,
защото им са погрешни стъпките.
Когато падението забелязваме,
оставаме да гледаме единствено
и с погледи всички само се питаме,
това съжаление е убийствено.
От огнения вихър побеждаващ,
имат нужда някой да ги избави,
от зноя до пълен край разрушаващ
и за тях най-доброто да направи. ...