9 mar 2011, 12:39

Алергия

  Poesía
464 0 0

Мечтата ми бе голяма,

да бъдем със тебе двама,

но както честичко става,

измамата бе голяма.

 

Показа си набързичко рогата

и нежността захвърли нейде из полята.

Разказа ми на две, на три играта

и хукна подир нова сладурана.

 

Плаках ден, страдах два,

всичко мина като на шега,

започнах пак да си мечтая

да те срещна и този път попътен вятър да ти пожелая.

 

Измислях диалози, развивах сценарии,

заформяха се цели филми.

Бодеше ме вътре,  бях огорчена,

малко обидена и пак наранена.

 

Не щеш ли обаче, веднъж

срещнах този мой така бленуван мъж.

Гледаше изтерзано, малко пребозало,

писнало му беше явно.

 

Видя ме и той, усмихна се нежно,

явно пак кроеше нещо грешно.

Приближи се към мен, парфюмът му ме лъхна

и към старите ни спомени отново ме върна.

 

Погледнах го смело, дори малко наивно,

готова да съм негова отново.

Не беше трудно, досети се и сам,

че знам за неговия, простичкия план.

 

Не щеш ли обаче в тоз момент прекрасен 

(за него бе по-скоро ужасен)

организмът ми смело изпротестира,

закихах неудържимо и без спира.

 

Невярващ си тръгна, аз гледах доволно,

развила бях нещо полезно,

да, точно така, бях придобила

имунна защита срещу неговата "мъжка" сила.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мечтателката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...