Алергия
Мечтата ми бе голяма,
да бъдем със тебе двама,
но както честичко става,
измамата бе голяма.
Показа си набързичко рогата
и нежността захвърли нейде из полята.
Разказа ми на две, на три играта
и хукна подир нова сладурана.
Плаках ден, страдах два,
всичко мина като на шега,
започнах пак да си мечтая
да те срещна и този път попътен вятър да ти пожелая.
Измислях диалози, развивах сценарии,
заформяха се цели филми.
Бодеше ме вътре, бях огорчена,
малко обидена и пак наранена.
Не щеш ли обаче, веднъж
срещнах този мой така бленуван мъж.
Гледаше изтерзано, малко пребозало,
писнало му беше явно.
Видя ме и той, усмихна се нежно,
явно пак кроеше нещо грешно.
Приближи се към мен, парфюмът му ме лъхна
и към старите ни спомени отново ме върна.
Погледнах го смело, дори малко наивно,
готова да съм негова отново.
Не беше трудно, досети се и сам,
че знам за неговия, простичкия план.
Не щеш ли обаче в тоз момент прекрасен
(за него бе по-скоро ужасен)
организмът ми смело изпротестира,
закихах неудържимо и без спира.
Невярващ си тръгна, аз гледах доволно,
развила бях нещо полезно,
да, точно така, бях придобила
имунна защита срещу неговата "мъжка" сила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мечтателката Всички права запазени