Мечтата ми бе голяма,

да бъдем със тебе двама,

но както честичко става,

измамата бе голяма.

Показа си набързичко рогата

и нежността захвърли нейде из полята.

Разказа ми на две, на три играта

и хукна подир нова сладурана.

Плаках ден, страдах два,

всичко мина като на шега,

започнах пак да си мечтая

да те срещна и този път попътен вятър да ти пожелая.

Измислях диалози, развивах сценарии,

заформяха се цели филми.

Бодеше ме вътре,  бях огорчена,

малко обидена и пак наранена.

Не щеш ли обаче, веднъж

срещнах този мой така бленуван мъж.

Гледаше изтерзано, малко пребозало,

писнало му беше явно.

Видя ме и той, усмихна се нежно,

явно пак кроеше нещо грешно.

Приближи се към мен, парфюмът му ме лъхна

и към старите ни спомени отново ме върна.

Погледнах го смело, дори малко наивно,

готова да съм негова отново.

Не беше трудно, досети се и сам,

че знам за неговия, простичкия план.

Не щеш ли обаче в тоз момент прекрасен 

(за него бе по-скоро ужасен)

организмът ми смело изпротестира,

закихах неудържимо и без спира.

Невярващ си тръгна, аз гледах доволно,

развила бях нещо полезно,

да, точно така, бях придобила

имунна защита срещу неговата "мъжка" сила.