Алев, ти моя еврейска
принцесо! Ти цвете
пустинно - жадно за обич,
тръпнещо за ласка и
нежност!... Както пустинята
копнее за дъжд и прохлада,
тъй ти чакаш и копнееш
за мен - да те докосна,
да те милвам, да те съживя
за да разцъфнеш и
красотата си да покажеш
на целия свят! Изгарящ
пламък си ти принцесо!
Като феникс пламтиш
за да изгориш в собствения
си божествен огън и
пак да се преродиш - да
дадеш любов и благодат на
всяко сърце и душа човешка!
Който веднъж докосне
се до теб изгаря! Сам става
феникс, сам гори и от
пустинята, о божествена,
свят гради! О, Алев - Амен!
© Нако Наков Todos los derechos reservados