Алхимия на простите неща
АЛХИМИЯ НА ПРОСТИТЕ НЕЩА
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава
и невъзможният скрибуцък
на учен с мисъл метилява,
със ситни стъпки докуцукал
до избуялата кощрява.
След бунтове на куп безумци
и след ненужни институции
мърцина паметта изтлява.
Мълвежни пролетни капчуци,
без заплашителни юмруци
и щипка обич ме спасяват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
