Алхимия на простите неща
АЛХИМИЯ НА ПРОСТИТЕ НЕЩА
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава
и невъзможният скрибуцък
на учен с мисъл метилява,
със ситни стъпки докуцукал
до избуялата кощрява.
След бунтове на куп безумци
и след ненужни институции
мърцина паметта изтлява.
Мълвежни пролетни капчуци,
без заплашителни юмруци
и щипка обич ме спасяват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
