Чаша пълна за пореден път опитвам да пресуша,

мъка с алкохол искам  да убия!

Гледам бутилка с празно дъно и без душа,
спомени за тъга искам да изтрия! 

Бавно, но пък сигурно в пияница превръщам се,
не искам това да се случва и поглед свеждам,
но със сълзи към пиенето аз завръщам се. 

В празното шише за сетен път душата си оглеждам!

Това не биваше да става, живота си провалих,
исках просто всичко да отмине, да те няма!
Но ето, че пред пиенето сърцето си открих
и сега там е тъмна и бездънна яма!