3 февр. 2012 г., 23:21

Алкохолен край

1.6K 1 0


Чаша пълна за пореден път опитвам да пресуша,

мъка с алкохол искам  да убия!

Гледам бутилка с празно дъно и без душа,
спомени за тъга искам да изтрия! 

Бавно, но пък сигурно в пияница превръщам се,
не искам това да се случва и поглед свеждам,
но със сълзи към пиенето аз завръщам се. 

В празното шише за сетен път душата си оглеждам!

Това не биваше да става, живота си провалих,
исках просто всичко да отмине, да те няма!
Но ето, че пред пиенето сърцето си открих
и сега там е тъмна и бездънна яма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...