1 jun 2015, 0:28

Алкохолна градация

  Poesía
939 0 1

Сяда в дъното на бара

и започва надпреварата.

Поръчва си чаша вино,

червено – като кръвта,

за изминалите години,

за които е виновна тя.

Продължава с уиски,

без фъстъци и бадеми,

да почувства по-близки

някогашните му подеми.

И половин чаша водка –

ледено студена, силна,

за мислената разходка

и стъпките му стабилни.

С течен цвят на карамел,

маха за двеста грама ром,

вкъщи е споменът смел,

а там ще влиза с взлом.

Търси и бутилка бира –

подкрепата за из път,

а на входа чак разбира,

че му липсва ключът.

Така пред своята къща,

да чака или да се връща?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...