1 jun 2015, 0:28

Алкохолна градация

  Poesía
934 0 1

Сяда в дъното на бара

и започва надпреварата.

Поръчва си чаша вино,

червено – като кръвта,

за изминалите години,

за които е виновна тя.

Продължава с уиски,

без фъстъци и бадеми,

да почувства по-близки

някогашните му подеми.

И половин чаша водка –

ледено студена, силна,

за мислената разходка

и стъпките му стабилни.

С течен цвят на карамел,

маха за двеста грама ром,

вкъщи е споменът смел,

а там ще влиза с взлом.

Търси и бутилка бира –

подкрепата за из път,

а на входа чак разбира,

че му липсва ключът.

Така пред своята къща,

да чака или да се връща?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...