Сяда в дъното на бара

и започва надпреварата.

Поръчва си чаша вино,

червено – като кръвта,

за изминалите години,

за които е виновна тя.

Продължава с уиски,

без фъстъци и бадеми,

да почувства по-близки

някогашните му подеми.

И половин чаша водка –

ледено студена, силна,

за мислената разходка

и стъпките му стабилни.

С течен цвят на карамел,

маха за двеста грама ром,

вкъщи е споменът смел,

а там ще влиза с взлом.

Търси и бутилка бира –

подкрепата за из път,

а на входа чак разбира,

че му липсва ключът.

Така пред своята къща,

да чака или да се връща?