Jun 1, 2015, 12:28 AM

Алкохолна градация

  Poetry
940 0 1

Сяда в дъното на бара

и започва надпреварата.

Поръчва си чаша вино,

червено – като кръвта,

за изминалите години,

за които е виновна тя.

Продължава с уиски,

без фъстъци и бадеми,

да почувства по-близки

някогашните му подеми.

И половин чаша водка –

ледено студена, силна,

за мислената разходка

и стъпките му стабилни.

С течен цвят на карамел,

маха за двеста грама ром,

вкъщи е споменът смел,

а там ще влиза с взлом.

Търси и бутилка бира –

подкрепата за из път,

а на входа чак разбира,

че му липсва ключът.

Така пред своята къща,

да чака или да се връща?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...