Вихрушките яростно гонят се там
и снежни фъртуни бушуват.
Върхът е пред мен, величав като храм -
и вече за него жадувам.
Стои, сиви облаци гордо подпрял,
привличащ хората смели....
Над всичките нас, суетата презрял,
скрит в снежни савани дебели.
Отидох върха да премеря със взор.
Ех, как ли красиво е горе?
Таз пустош вселенска, безкраен простор,
красота, недостъпна за хора! ...