Алпинистът
Вихрушките яростно гонят се там
и снежни фъртуни бушуват.
Върхът е пред мен, величав като храм -
и вече за него жадувам.
Стои, сиви облаци гордо подпрял,
привличащ хората смели....
Над всичките нас, суетата презрял,
скрит в снежни савани дебели.
Отидох върха да премеря със взор.
Ех, как ли красиво е горе?
Таз пустош вселенска, безкраен простор,
красота, недостъпна за хора!
Избързах - и тръгнах на своя глава.
На карта живота си сложих.
Но чуйте, вий, хора, моите слова -
повярвайте - инак не можех.
Над вас съм сега - само няколко дни.
Дали ще успея да сляза?
Че тук пак се спускат вихрушките зли.
Но вече заложих честта си.
Мечтал цял живот за безсмъртния Бог -
аз гордия връх изкатерих.
Но в тези скали, в тоя леден чертог
приюта последен намерих.
© Стефан Янев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разбира се!
Писал съм го за Христо Проданов навремето..... Познавах го, макар и не много добре.
И той постъпи точно така - тръгна нагоре въпреки всичко, и въпреки всички.
И ако и ти си бил такъв - разбирам те, че стихотворението ти е харесало. -
Браво!! Браво!! Браво!! Но защо ми го напомни, Стеф? Там оставих най-добрия си приятел!!! Mоля позволението ти да го запазя и му го оставя!
-
Хареса ми това стихотворение за Стойностите и Понятията!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
бьлгарското знаме на най-високата точка на планетата!