stivi797 (Стефан Янев)
77 196
24.07.2013 г., 11:06 ч.

Алпинистът 

  Поезия
532 0 4

Вихрушките яростно гонят се там

и снежни фъртуни бушуват.

Върхът е пред мен, величав като храм -

и вече за него жадувам.

 

Стои, сиви облаци гордо подпрял,

привличащ хората смели....

Над всичките нас, суетата презрял,

скрит в снежни савани дебели.

 

Отидох върха да премеря със взор.

Ех, как ли красиво е горе?

Таз пустош вселенска, безкраен простор,

красота, недостъпна за хора!

 

Избързах - и тръгнах на своя глава.

На карта живота си сложих.

Но чуйте, вий, хора, моите слова -

повярвайте - инак не можех.

 

Над вас съм сега - само няколко дни.

Дали ще успея да сляза?

Че тук пак се спускат вихрушките зли.

Но вече заложих честта си.

 

Мечтал цял живот за безсмъртния Бог -

аз гордия връх изкатерих.

Но в тези скали, в тоя леден чертог

приюта последен намерих.

 

 

 

© Стефан Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не само стихотворение,паметник трябва да се направи на героя ,забил
    бьлгарското знаме на най-високата точка на планетата!
  • Разбира се!
    Писал съм го за Христо Проданов навремето..... Познавах го, макар и не много добре.
    И той постъпи точно така - тръгна нагоре въпреки всичко, и въпреки всички.
    И ако и ти си бил такъв - разбирам те, че стихотворението ти е харесало.
  • Браво!! Браво!! Браво!! Но защо ми го напомни, Стеф? Там оставих най-добрия си приятел!!! Mоля позволението ти да го запазя и му го оставя!
  • Хареса ми това стихотворение за Стойностите и Понятията!
Предложения
: ??:??