Нощта се стели в сенки безутешни,

а луната прикрива тъмата в безкрая.

Прохладни вечери, тръпнещи сенки,

идеали низвергнати, съдби оправдани.

Минало бъдно и днешно тогава

постелени в пелена от забравени грешки.

Грешници слепи и чужда забрава,

Те - непорочни, но все пак проклети.

Бъди! За да бъда от теб извор!

Бъди и съзирай в безкрая простор -

лъч синева от оголени песни,

те - недопети, но чути до гроб!

Пак избледняха платна във сиво…

Вятър дойде и поръси възнак

туй, що припламваше вчера небивало,

днес проехтя и остави свой знак…

Ний - недопети, а чули се в себе си -

Аз - ти, мое - твое, прости!

Бъдно - нестигнато, днешно - небивало,

рой от мечти и съдби…