Алюзия
Нощта се стели в сенки безутешни,
а луната прикрива тъмата в безкрая.
Прохладни вечери, тръпнещи сенки,
идеали низвергнати, съдби оправдани.
Минало бъдно и днешно тогава
постелени в пелена от забравени грешки.
Грешници слепи и чужда забрава,
Те - непорочни, но все пак проклети.
Бъди! За да бъда от теб извор!
Бъди и съзирай в безкрая простор -
лъч синева от оголени песни,
те - недопети, но чути до гроб!
Пак избледняха платна във сиво…
Вятър дойде и поръси възнак
туй, що припламваше вчера небивало,
днес проехтя и остави свой знак…
Ний - недопети, а чули се в себе си -
Аз - ти, мое - твое, прости!
Бъдно - нестигнато, днешно - небивало,
рой от мечти и съдби…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
