“Ам чи тъй ди, чи ко ся…”
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците.
Тук децата ни играят,
там и кучета пикаят.
Хлъзнеш се в парка на листо,
а под него - хоп… лайно!
Вдигнеш се - до теб мангал,
портмонето ти обрал.
Милата ни татковина
как ухае на урина.
Заедно с бездомни кучета
плачат милите ви внучета.
Влизаш днес във магазина -
всеки гледа да те мине.
Млада, сладка продавачка
се държи като простачка.
Вече сме били в Европа,
извинявай значи "опа…".
С притеснения безброй
пак ще стигаме до бой.
Няма край на шир и длъж,
пусни чалга и се дръж…
Автори:
МАГ
В. Дикова
© Момчил МАГ Todos los derechos reservados