1 dic 2009, 14:22

Амазонка

  Poesía
981 0 5

Амазонката

жена е вечно млада,

препускаща без страх,

пилееща мечти навред.

Предадена ли е,

тя страда, не прощава,

летейки с вятъра напред...

 

Влюбена ли е,

обича безусловно.

Емоциите ù са

пороен дъжд,

но огорчена ли е,

със стрела отровна

пронизва всеки подъл мъж.

 

Смела е

и, като амазонка съща,

не търси възхищение

в мъжките очи.

Дори и наранена,

назад не се обръща,

прикрива мъката,

дори да я боли...

 

Гневи се,

разпръсква чара си

и във гнева дори,

а после на шега

въжето хвърля.

Придърпва жертвата

с ласото на своите очи...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които не се страхувате да наминете...Много ценя всяка дума, по повод написаното...
  • И все пак всички истински мъже жадуват ласото на Амазонката...
  • Хубаво. Напомни ми за Багряна. Ех, не всеки може да влзе в ролята на амазонка
  • Хубав стих. Поздрав!
  • "но огорчена ли е,
    със стрела отровна
    пронизва всеки подъл мъж"
    Пронизваш...въпреки, че аз не съм от...същите...

    Поздравления за хубавия стих, Никол!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...