Dec 1, 2009, 2:22 PM

Амазонка 

  Poetry
789 0 5

Амазонката

жена е вечно млада,

препускаща без страх,

пилееща мечти навред.

Предадена ли е,

тя страда, не прощава,

летейки с вятъра напред...

 

Влюбена ли е,

обича безусловно.

Емоциите ù са

пороен дъжд,

но огорчена ли е,

със стрела отровна

пронизва всеки подъл мъж.

 

Смела е

и, като амазонка съща,

не търси възхищение

в мъжките очи.

Дори и наранена,

назад не се обръща,

прикрива мъката,

дори да я боли...

 

Гневи се,

разпръсква чара си

и във гнева дори,

а после на шега

въжето хвърля.

Придърпва жертвата

с ласото на своите очи...

 

 

 

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, които не се страхувате да наминете...Много ценя всяка дума, по повод написаното...
  • И все пак всички истински мъже жадуват ласото на Амазонката...
  • Хубаво. Напомни ми за Багряна. Ех, не всеки може да влзе в ролята на амазонка
  • Хубав стих. Поздрав!
  • "но огорчена ли е,
    със стрела отровна
    пронизва всеки подъл мъж"
    Пронизваш...въпреки, че аз не съм от...същите...

    Поздравления за хубавия стих, Никол!!!
Random works
: ??:??