Амазонката
жена е вечно млада,
препускаща без страх,
пилееща мечти навред.
Предадена ли е,
тя страда, не прощава,
летейки с вятъра напред...
Влюбена ли е,
обича безусловно.
Емоциите ù са
пороен дъжд,
но огорчена ли е,
със стрела отровна
пронизва всеки подъл мъж.
Смела е
и, като амазонка съща,
не търси възхищение
в мъжките очи.
Дори и наранена,
назад не се обръща,
прикрива мъката,
дори да я боли...
Гневи се,
разпръсква чара си
и във гнева дори,
а после на шега
въжето хвърля.
Придърпва жертвата
с ласото на своите очи...
© Nina Toshich Всички права запазени