27 abr 2011, 15:22

Аметист

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Двама вървим и мечтаем различно,

но пък мечтата ни е една -

всичко е спешно, ужасно критично,

тича пред нас във галоп любовта.

 

Тихо в реката луната сияе.

Сърпът ù нежно прониква златист.

Пълното щастие точно това е.

Животът е просто красив аметист.

 

Колко изгубени мигове има.

Колко красивотечащи  сълзи.

Колко ли двойки всъщност са трима.

Колко сърца са разбити - нали?

 

Тихо в реката луната сияе.

Двама вървим и мечтаем в захлас.

Всеки на другия силно влияе,

а тишината крещи между нас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
  • Хубав стих за любовта.
    Но ако има трима
    дали любовта я има?! Поздрав!
  • Хубаво,мноооого хубаво!Поздрав!
  • Тихо в реката луната сияе.

    Двама вървим и мечтаем в захлас.

    Всеки на другия силно влияе,

    а тишината крещи между нас!

    Уаууу!!!Разтърси ме!Много нежно!Браво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...