Двама вървим и мечтаем различно,
но пък мечтата ни е една -
всичко е спешно, ужасно критично,
тича пред нас във галоп любовта.
Тихо в реката луната сияе.
Сърпът ù нежно прониква златист.
Пълното щастие точно това е.
Животът е просто красив аметист.
Колко изгубени мигове има.
Колко красивотечащи сълзи.
Колко ли двойки всъщност са трима.
Колко сърца са разбити - нали? ...